България трябва да бъде приета в Шенген – това смята

 

България би трябвало да бъде призната в Шенген – това счита посланикът на Федерална република Германия Ирене Мария Планк. „ Приятелите на България се надяват политическите сили да се спогодят за държавно управление, с цел да могат да се изпълнят нужните промени “, сподели тя в изявление пред интернационалния редактор Кристина Баксанова.

За пътя на България към Шенген, за разногласието сред София и Скопие, по какъв начин Германия гледа на страната ни и дали рецесията ще се отрази на немските вложения у нас – прочетете цялото изявление с дипломат Планк.

Ваше превъзходителство, мандатът Ви в България стартира във време на вътрешнополитическа рецесия. Как виждате дилемите си тук, в България, и кое беше най-трудно за Вас през миналите месеци?

Задачата ми в България е в действителност такава, каквато е на всички посланици по света. От една страна тези задания са да се разбере държавата-домакин и да се изясни в Берлин. От друга страна ставащото в Германия – като политически цели и задания – тези цели да бъдат показани в България. Това по принцип е едно и също на всички места по света. Тази вътрешнополитическата рецесия, за която споменахте, е налице. Но съгласно мен доста от явленията, които следим тук в този момент – поляризация на обществото, мощно опълчване по тематики, свързани с Европейския съюз – те се следят и в доста други страни от Европейския съюз. А частично и в други райони на света. Така че като посолство имаме, несъмнено, една малко по-трудна задача - повече би трябвало да се изяснява и да се схваща. 

Снимка: Редакторски екип

Важна тематика за България е Шенген. Преди дни федералният президент Щайнмайер беше на посещаване в Румъния, където ѝ удостовери поддръжката на Германия за приемане в Шенген. България към момента не е в шенгенското пространство. На какво се дължи това? Аргументите против участието на България в действителност ли са доста съществени?

Германската позиция по този въпрос е доста ясна, Федералният канцлер Шолц я изложи доста ясно предходната година през август в тирада в Прага. И тя е непроменена от този момент. Ние сме на мнение, че България би трябвало да бъде призната в Шенгенското пространство, по този начин както и Румъния. В други държави-членки на Европейски Съюз към момента има песимизъм, по този начин е. Мисля, че в тази връзка е доста значимо България да успее да извърши промените, които си е сложила за цел, изключително промяната в правосъдната система. Много бих желала това да стане. Всички ние доста бихме желали това да се случи в българския парламент. Първата добра стъпка към този момент бе направена предходната седмица, когато се реализира единодушие по законодателна корекция по отношение на задължението за отчетност на Главния прокурор.

Това е и идващият ми въпрос. Сред главните европейски полезности е правовият ред. Доколко Германия и нейните представители в Европейския съюз се интересуват от това, какво се случва в България? Какво още би трябвало да се направи?

България и Германия - ние сме дружно в Европейски Съюз. А Европейският съюз е общественост на законността и на полезностите. Затова, несъмнено, ни  интересува по какъв начин се развиват тези събития в България, по този начин както и България може да се интересува какво става в Германия. Както споделих ние сме членове на Европейски Съюз. Реформа на правосъдната система е изключително значима съгласно мен на първо място за България. Защото най-много българите имат интерес да живеят в една добре функционираща правова страна. Затова следим с интерес протичащото се и се надяваме това законодателство да бъде положително.

Снимка: Редакторски екип

През последните дни в политическите кавги сред другите политически артисти постоянно се споделяше и бяха споменавани задграничните посолства в България – като опрощение или като мотив по разнообразни тематики. Как оценявате тази обстановка?

Естествено, тук е мъчно да се образува държавно управление. Съгласието сред сътрудници с  различни стратегии по отношение на една обща държавна стратегия е доста мъчно. Това го знаем и в Германия. В момента имаме една коалиция, която назоваваме „ светофар “- от трима сътрудници, които за първи път са дружно. И това постоянно е мъчно. Но съгласно мен това е белег на демократическа зрялост, да си кадърен да постигаш съдружни съглашения, които не са 100% по усета на всеки. Това е същината на компромиса. И мисля, че България, има потребност и заслужава да има държавно управление. Приятелите на България имат вяра политическите сили тук да се спогодят за такова държавно управление, с цел да могат да се изпълнят нужните промени. Преди малко стана дума за промяната на правосъдната система. Тя е значима и за влизането в Шенген, и за върховенството на правото в България. Би било доста добре, в случай че политическите сили съумеят да се спогодят за държавно управление. Но това е решение на българите. Ние, като посолство, нямаме нищо общо с  това. Ние следим и предаваме информация в Берлин за това, което виждаме, само че нашата роля  свършва дотук.  Друга роля нямаме.

Германия постоянно е била ангажирана с разширението на Европейски Съюз. Но когато приказваме за страните от Западните Балкани, процесите не протичат по този начин както се желае. На какво се дължи това?

На какво се дължи ли? Не единствено Германия демонстрира ангажимент по тематиката. Ако ми позволите да напомня за българското председателство на Съвета на Европейски Съюз през 2018 година - това беше основна цел на българското председателство – приобщаването на страните от Западните Балкани към Европейски Съюз. Като се има поради това, което канцлерът Шолц предходната година назова „ исторически преломен миг   “, т.е. промененото световно и европейско политическо състояние след съветското нахлуване над Украйна, от този момент този въпрос стои пред нас доста по-належащо и с по-голяма мощ, и получи едно ново геополитическо измерение. Питате ме какво е сложното. Според мен не може да бъде даден един обобщаващ отговор. Ситуацията във всяка обособена страна е друга. И съгласно мен е значимо да се подчертае, че – да, налице е огромен интерес от страна на Германия в Европейски Съюз да влязат страните от Западните Балкани. Вярваме, че България споделя този интерес. И разпореждаме огромна вяра за ролята на България  по повод страните от Западните Балкани като по този начин да се каже „ експертна страна “.

Ясно е обаче, че сред България и Северна Македония към момента съществуват противоречиви въпроси. Как Берлин гледа на този спор? В каква степен историята е от голяма важност?

Според мен историята играе доста огромна роля. Миналото играе огромна роля. И естествено гледаме на това с известна угриженост. И се надяваме, и желаем България и Северна Македония да съумеят да преодолеят тези спорове, и да сближат позиции в името на развиването си. Мисля, че имаме и голям брой позитивни образци. В началото на месец май  в Страсбург беше открита взаимна галерия на България и Северна Македония. Председателят на Европейския парламент госпожа Мецола участва. Атмосферата беше доста другарска. И от сферата на стопанската система мога да Ви споделя, че няколко значими немски компании развиват стопанска активност както в България, по този начин и в Северна Македония, и имат трансгранична активност. Те споделят единствено положителни неща за това съдействие. Съобщават и за икономическите благоприятни условия, които произтичат от това по-тясно съдействие.  Ето за какво ми се ще нещата да продължат по този метод и отсега нататък. 

Снимка: Редакторски екип

Федералният канцлер Олаф Шолц този месец приказва в Европейския парламент за новата роля на Германия. Той сподели и че би трябвало да стане един „ геополитически, уголемен и реформиран Европейски съюз “.  Какво значи това за Европа и особено за югоизточна Европа?

Според мен казаното от канцлера има доста огромна връзка с думите му за исторически повратната точка на времето. Заради съветското настъпление в Украйна ние всички – и Европейски Съюз – бяхме принудени да се ориентираме в новата геополитическа конюнктура. Европа, като деен индивид – какъвто постоянно е била – стана още по-важна като поръчител на върховенството на правото във всичките му измерения, и на един международен ред, който не се основава на правото на мощния, а на силата на правото. Какво значи това за Европейския съюз? Трябва да се сближим още повече и да станем още по дееспособни. Миналата година имаше един мощен подтик в тази посока. Ако си спомняте по какъв начин се бяхме уплашили предишното лято – леле каква зима ни чака, смут, без съветския петрол и газ ще измръзнем… Но съгласно мен както България, по този начин и Германия, показахме, че успяхме да се оправим като държави-членки на Европейски Съюз и с поддръжката на Европейски Съюз и на другите държави-членки. Това е опит, върху който следва  да надграждаме. Сега се задава въпросът какво ще стане с Европейски Съюз отсега нататък. Мисля, че всички ние споделяме желанието всички страни, които се дефинират като европейски и се усещат по европейски, да имат вероятност за присъединение към Европейски Съюз. Това се отнася изключително за страните от Западните Балкани. Но има и други претенденти. И тук идва естествено един различен въпрос – по какъв начин един уголемен по този метод Европейски Съюз - да кажем Европейски Съюз с 31 или дори 35 държави-членки – ще продължи да е работоспособен. Досега във външната политика и политиката за сигурност имахме принцип на единомислещо взимане на решения. Което другояче казано значи, че всяка страна може да блокира обещано решение с налагане на несъгласие. И е ясно, че в случай че желаеме Европейски Съюз да бъде по-дееспособен, ще би трябвало да обмислим по какъв начин да стане  това. Дали да не прибегнем до механизъм за взимане на решения с квалифицирано болшинство? И тук по-малките държави-членки имат подозрения. Аз разбирам това доста добре. Страхуват се, че ползите им ще бъдат подценени с гласовете на болшинството. Това не трябва да се случва. Всички би трябвало да бъдат задоволени. Неотдавна беше образувана другарска група от дребни и приблизително огромни държави-членки на Европейски Съюз, в която да се разиска този проблем и да се намерят изобретателни решения. С неспокойствие чакам резултата. Бих споделила единствено, че това разграничение сред „ огромни “ и „ дребни “ естествено се отразява върху тежестта на гласа, само че мисля, че е добре да си спомним думите на Кристиян Йенсен, някогашния външен министър на Дания. Той споделя, че има два типа държави-членки на Европейски Съюз: дребни и такива, които още не са забелязали, че са дребни. Мисля, че от това би трябвало да се ръководим.

Споменахте тематиката за енергийния преход, който се случва сега. Германия е много дейна и това е тематика, по която има остри диспути. Как гледа Германия на обстановката в България понастоящем? Ще работи ли Германия солидарно?

Да стартираме с отхвърли от въглищата и Европейския зелен пакт „ Готови за 55 “. Всички държави-членки поеха обвързване да понижат излъчванията от въглероден двуокис. Този пакет е съгласуван със качествата на обособените страни. Германия да вземем за пример се ангажира да понижи излъчванията до 50% до 2030 г.  България би трябвало да  понижи единствено с 10% от своите въглеродни излъчвания. Това е контрактувано с България. Целите на България по отношение на климата са залегнали в Плана за възобновяване и резистентност. Заявени са от самата България. Скоро прочетох тук в едно издание,  че това се диктува от Европейски Съюз. Това въобще не е правилно.  Тези цели са препоръчани от България като нейни лични цели. Те са утвърдени от Европейската комисия и другите държави-членки. Както е и за всички други държави-членки. И Германия сама предложи своите цели. Другите ги разглеждаха. Комисията счете, че не са доста допустими, водеха се договаряния и се стигна до утвърждение. Тоест всички ние се придържаме към проекти, които ние самите сме си начертали. А България съгласно мен има един добър енергиен микс. И има добър капацитет да понижи въглеродните излъчвания по проект. Възобновяемите източници и в България са многообещаваща сфера и  съм в действителност оптимистично настроена. Отказът от въглищата е постоянно проблем на структурните промени. В Германия го знаем доста добре. Закрихме въгледобива в Рурската област. Там той беше структуроопределящ от епохи. В момента закриваме и въгледобива  в последната останала въгледобивна зона Лаузиц. Болезнено е, несъмнено. Настъпват някакви промени в обществото. Трябва да се сменят обичаи, привички. Но е допустимо. А от позитивната страна – би трябвало да признаем, че възобновимите, чистите енергийни източници, те също основават работни места. Имам един сътрудник, който в тази връзка постоянно загатва дядо си. Бил миньор. На 50 години си отишъл от рак на белите дробове. Та той постоянно споделя, че не е зле да се закриват точно такива работни места.      

Снимка: Редакторски екип

През последните дни се приказва за криза в Германия. Ще има ли връзка сред рецесията и немските вложения в България?

Не, не виждам да има връзка сред двете. В полемиката за рецесията в Германия чух, че има разбиране като „ техническа криза “. Това, което се следи в Германия в този момент, се дължи на доста огромното нарастване на цените на силата предходната година, които в това време към този момент спадат. Тези увеличени цени на енергоносителите се разпростряха и върху други артикули поради енергоемките производства и засегнаха стопанската система навсякъде. Според мен това събитие ще премине бързо. 

Предприемат се ограничения -също и в Германия -  за облекчение на процедурите за издаване на разрешителни, да вземем за пример, и унищожаване на прословутите бюрократични спънки. Аз съм оптимист. Това въобще не пречи на немските вложения в България. Преди две седмици  бях на десетгодишния празник на немска компания -   доставчик на автомобилни елементи. Преди 10 години са пристигнали тук и са се открили в една индустриална зона покрай София. Оттогава до момента бележат непрестанен напредък. И на 10-годишнината си оповестиха, че  имат желание да разширят завода си следващата година. Много компании споделят с нас същото. Миналата година комерсиалният продан сред нашите две страни надвиши 12 милиарда евро. Това е голяма сума. А за първото тримесечие на тази година се увеличи с още 6,6%. Така че нямам никакви терзания.

Каква роля играе за германците България като туристическа страна тази година?

За страдание не мога да ви дава точни цифри. До огромна степен става въпрос за планирани данни. Фирмите, с които имаме контакт, се радват и са оптимисти. Но съгласно мен, както се споделя в поговорката: „ Има още доста самун да ядем “. Защото България е една очарователно красива страна, която има доста повече туристически благоприятни условия, в сравнение с единствено прелестното си Черноморие. А те не са толкоз добре познати в Германия, колкото биха могли да бъдат. Имам поради зеления туризъм, културния туризъм. Страшно доста са паметниците на международната просвета в България. Има голямо биоразнообразие. Мисля, че е второ по мащаб в Европа. Според мен това са все неща, които могат да бъдат разпространявани. И в действителност виждам в тях капацитет за развиване. И за привличане на повече немски туристи в България. Много бих се радвала, тъй като тук се усещам отлично и не преставам да описвам какъв брой хубава е страната. 

Продължи да четеш